О, Лидъл!
О, Лидъл!
Три часа бабички и лелки
пред входа му чакат. Сивите панелки
трепетно повтарят на Тотю гласът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по плочките криви
и тела се блъскат, и псувни изливат.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Данчето Фандъкова сочи входа пак
и вика: „Търчете! Ниски са цените!“
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Банани!“ мощно въздуха разпра.
Лидълът отвръща с други вик: ура!
И с нов дъжд от лакти и псувни на майка
лелки, пенсионери спират да се вайкат,
влизат и се блъскат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди висящи на щанда да сложи
и един банан повеч в торбата да положи.
Бабичките блъскат. Лелките крещят,
персоналът жално ги моли да спрат.
…
Няма вече олио! Има хекатомба!
Всеки банан меч е, всяко киви – бомба,
всяка стока – удар. Всяка душа – срам.
Свинско и сланина изчезнаха там.
….
Персоналът тръпне, друг път не видели
така да се блъскат овци подивели.
пред входа му чакат. Сивите панелки
трепетно повтарят на Тотю гласът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по плочките криви
и тела се блъскат, и псувни изливат.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Данчето Фандъкова сочи входа пак
и вика: „Търчете! Ниски са цените!“
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Банани!“ мощно въздуха разпра.
Лидълът отвръща с други вик: ура!
И с нов дъжд от лакти и псувни на майка
лелки, пенсионери спират да се вайкат,
влизат и се блъскат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди висящи на щанда да сложи
и един банан повеч в торбата да положи.
Бабичките блъскат. Лелките крещят,
персоналът жално ги моли да спрат.
…
Няма вече олио! Има хекатомба!
Всеки банан меч е, всяко киви – бомба,
всяка стока – удар. Всяка душа – срам.
Свинско и сланина изчезнаха там.
….
Персоналът тръпне, друг път не видели
така да се блъскат овци подивели.
. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ кварталът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
срамът му дивен като някой ек
от дупка на дупка и от век на век!
И днес йощ кварталът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
срамът му дивен като някой ек
от дупка на дупка и от век на век!
Благодарности на Великия поет, както за 20-те минути непрекъснат смях, така и за стимула да продължим каузата!
Няма коментари:
Публикуване на коментар