Шумно се сипе гадният дъжд.
Слънчево бе, почнА изведнъж.
Де е на баба белият шал?
Всичко е мокро, всичко е в кал.
Дядо ми има мокър калпак,
пак е подгизнал къщният праг.
Шаро ядосан тръска глава:
-Как ме намокри тази вода!
Шеро е вече влажно кутре.
Може ли Шаро да разбере…
Колко си мокър, Шаро, сега!
Как разгневено гледаш дъжда.
Автор: Румен Стаматов
Няма коментари:
Публикуване на коментар