|
Ракийчице любезна, как хубава си ти!
Как чудно се лееш през гърлото безкрайно!
Как твоят вкус менява се омайно!
При всяка глътка -нови, по-нови красоти:
тук весели доматки, там чушчици гиганти,
салата, киселото зеле, мезета от салами.
Ракийчице любезна, как хубава си ти!
||
Коя напитка от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички блага и даровè:
огън, слива, грозде, кайсия и други плодове,
на Пещера светлика, на Сливен аромата:
казаните горещи, във мазите -хлад,
прасето е Трендафил, ах, тая благодат!
Коя напитка от теб е по-пъстра, по-богата?
|||
Ракийчице, не си ли достойна за любов?
Коя пияница без въздишка можа да те остави?
Кой има сила твоя градус да забрави?
Що нямаш ти? Що липсва под жарещия ти покров
в случай, че Бог би искал изворите да премести
и тебе във чешмите наши да намести?
Ракийчице, не си ли достойна за любов?
IV
Ти си рай, да, всеки те прилично оценява!
Познават те даже децата ни самù
и да си поискат още то не ги срамù!
Какъв ли свят прекрасен в теб още скрит остава?
Какви ли тайни дремят, богатства, красоти
през медните казани, бъчви, камарù?
Ти си рай, да, всеки те прилично оценява!
V
Ах, ний те пийме тебе, ама тия чужденци,
чукнат ли петдесетака на животни заприличват.
Българинът тебе най-много той обича,
от тебе става по-велик и от великите певци.
Щом пием те не видим нищо, нам нищо не ни трябва,
достатъчно е, че вървиш и само с хляба.
Ах, ракийчице любезна, акцизът няма да се вдига пак, нали?
Ракийчице любезна, как хубава си ти!
Как чудно се лееш през гърлото безкрайно!
Как твоят вкус менява се омайно!
При всяка глътка -нови, по-нови красоти:
тук весели доматки, там чушчици гиганти,
салата, киселото зеле, мезета от салами.
Ракийчице любезна, как хубава си ти!
||
Коя напитка от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички блага и даровè:
огън, слива, грозде, кайсия и други плодове,
на Пещера светлика, на Сливен аромата:
казаните горещи, във мазите -хлад,
прасето е Трендафил, ах, тая благодат!
Коя напитка от теб е по-пъстра, по-богата?
|||
Ракийчице, не си ли достойна за любов?
Коя пияница без въздишка можа да те остави?
Кой има сила твоя градус да забрави?
Що нямаш ти? Що липсва под жарещия ти покров
в случай, че Бог би искал изворите да премести
и тебе във чешмите наши да намести?
Ракийчице, не си ли достойна за любов?
IV
Ти си рай, да, всеки те прилично оценява!
Познават те даже децата ни самù
и да си поискат още то не ги срамù!
Какъв ли свят прекрасен в теб още скрит остава?
Какви ли тайни дремят, богатства, красоти
през медните казани, бъчви, камарù?
Ти си рай, да, всеки те прилично оценява!
V
Ах, ний те пийме тебе, ама тия чужденци,
чукнат ли петдесетака на животни заприличват.
Българинът тебе най-много той обича,
от тебе става по-велик и от великите певци.
Щом пием те не видим нищо, нам нищо не ни трябва,
достатъчно е, че вървиш и само с хляба.
Ах, ракийчице любезна, акцизът няма да се вдига пак, нали?
