Alex ft D2

Вървиме двама голи аз и ти 
По асфалта тука смело си вървим,
Студена „Ариана” носиш ти
И бъркаш в моите уши.
Носи ни шишето радостта, 
Носи даже мъничко тъга
Искам да ти зяпам аз г*за
Искам да те ръчкам по гърба.

Кризата доведе ни до тук
Където вечно ще сме в тоя плен
На нов и силен, гаден махмурлук
Ще се напиеш ли със мен?
И нека великият низапой да продължи
Не помня нищо от тая нашта среща,
Не помня даже как се казваше и ти,
Ама ще пием вечно заедно, нали?

Бате Сашкоооу ин да микс

Жив е той, жив е! Там на дивана

Запленен от коза лежи и пъшка

Юнак, да свива пак се хвана

Няк’ви хартийки отново тръшка.

На една страна захвърлил от банана дръжка

На друга тревата натрошена;

Очите червенеят, главата се люшка

Устата песен на Cypress Hill подхвана.

Лежи юнакът, а на канапето

Бутилка от кетчуп си тече

Някой влиза в антрето,

А Heinz-a си тече ли, тече!

Зима е сега...” Пей бе, nigga

Тез тежки песни! Ела и ти бе, пич

Тук на дивана! Тая ганджа за всички стига;

Дай да пра’им подводница в Москвич!”

Тоз, който се напуши в името на свободата

Той не умира! За него никой няма да жалее

Защото знай, че вижда красотата

И песнички за тревички ще пее...

Денем ако не е масур, ше е пица

От Годзила, с Heinz-a кротко ще я ближе

А около него чинии, чорапи и гумена тигрица

За десницата му да се грижи!

Настане вечер – луната изгрее,

Звезди обсипят свода небесен;

4as-pik зашуми, вятър повее

Андрея пее трогателна песен.

И пички в бяла, черна, червена премена

Чудни, прекрасни песен поемнат –

Тихо изпушват тревата зелена

И при юнака дойдат, и го емнат.

Една иска лесно да ѝ върже ,

Другата го олее с водката студена

Трета ... ушите... му целуне бърже

И той я гледа – напушена, засмена!

„Кажи ми мацко, от де я взе тревата?

От къде го взе и вазелина?

Кажи ми, пък после ми изяж главата

Аз искам, мацко, тук да загина!

И плеснат с ръце, па се награбят

И с песни, хвръкнат в небесата,

Пушат и се смеят, дорде осъмнат

И търсят на Боб Марли душата.

Но съмна вече! И на дивана

Юнакът лежи, а кетчупа си тече,

Фасове затрупват всичко от пода до тавана

И мамка му, от тоя кетчуп остана леке!

Предколедно и предснежно 2

Тихо се сипе първият сняг.

С него се сипят двойките пак.

Къде остана бирата, брат?

Сесия идва, кофти обрат…

Предколедно и предснежно

Шумно се сипе гадният дъжд.

Слънчево бе, почнА изведнъж.

Де е на баба белият шал?

Всичко е мокро, всичко е в кал.

Дядо ми има мокър калпак,

пак е подгизнал къщният праг.

Шаро ядосан тръска глава:

-Как ме намокри тази вода!

Шеро е вече влажно кутре.

Може ли Шаро да разбере…

Колко си мокър, Шаро, сега!

Как разгневено гледаш дъжда.

Автор: Румен Стаматов

Опълченците софийски.(Румен)

Ох, майко!
Три часа младите студенти
как изпита дъвчат. Тежките моменти
бавно се пронизват, колежки реват.
Темите - ужасни! Дванайсети път
някои цели листи задраскват нацяло
и да пишат почват съвсем отначало.
Стрелките се гонят, тик-так след тик-так.
Професорът сочи часовника пак
и вика: "Пишете!! Малко ви остава!"
И в залата мигом паника настава
и "Ебахти!" мощно въздуха разпра.
Някой се провикна "ще се oсера!"
и с крясъци нови и псувни просташки
студентите наши се борят юнашки,
пишат и задраскват всеки божи ред,
всеки гледа само да кара напред
и някоя глупост да драсне набърже,
та да може тройка поне да си върже.
Столовете скърцат. Колеги реват.
Знаят до един, че всички ще мрат.
Последният напън вече бе настал.
Но уви, до един Тодоров ги скъсáл...


И днес още в София щом буря зафаща,
помни този изпит, шуми и препраща
срама и позора като някой вик
от Славейков чак до Руски паметник.

Песен за Студента от Румен Стаматов

Ние спориме с Минка-блондинка
на тема: "студентът във новото време".
Блондинката, сопната, заета,
тропа, нервира се, даже ме псува.
Залива ме с кални потоци от ропот
и с крясъци ме атакува.
- Почакай - й казвам - какви аргументи...
Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете, аз мразя студенти!
Не струват те вашта защита!
Аз четох как някой преписал просташки,
преписал на изпит, човека.
А после във бара обърнал пет чашки
и... после му станало леко.
Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз понакуцвам в теория
и рекох полека, без злоба, човешки,
да пробвам със тази история.
- Тя, случката, станала в УНСС-то.
Бащата пари си пестял.
Синът ги надушил, вземал ги, прасето,
и подкуп за тройката дал.
Но случката в скайпа се разпространила,
отишла до декана чак,
накарал го той да отиде насила
септември на изпита пак.
* * *
Във коридора някой говори.
Глас леко дрезгав, суров.
Някой полека вратата отвори,
опааа... доцент Димитров.
Онзи със листа разбрал,
че изпитът почва за него и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед на бик.
Но лека-полека студентът се сетил:
страхът е без полза, ще мре.
И някак в душата му станало светло.
- Да почвам ли, казал, добре.
Той почнал. Какви ли не глупости ръсил,
ала по темата - хич.
Доцентът го слушал, накрай се навъсил:
- Загазил си здравата, пич!
Студентът погледнал стъклото, в което
се блъскала тъпо муха
и мислел за своята тежка, човешка,
жестока, безока съдба.
- Тя, моята, свърши. Пак изпит на есен,
несбъдната моя мечта.
Септември ще пеем пак същата песен,
и тъй чак до край на света
Споменал за песен и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Извадил бутилката, Шуменско светло
и като свиня се налял.
И тука започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти?
Блондинката тъпа започна да плаче,
започна във транс да крещи:
- БРУТАЛНО! БРУТАЛНО! Разказвате сякаш,
като че там сте били.
- Какво ти брутално, той пиел, студента!!!
Това е нормално, нали?

Румен Стаматов а.k.a Ран Босилек

Бяла, спретната беседка,
с две липи отпред -
тука русата съседка
чукнах най-напред.

Тука, под липите стари
неведнъж пиках,
Тука с весели другари
с водка се налях.

Къщичке за пет милиона,
дом свиден и мил,
и на цар Киро за трона
не бих те сменил.