събота, 11 август 2012 г.

Поема за Чичо Митко

Седях си аз пред чичо Митко
и ръфах банички в захлас,
устата беше пълна,а главата плитка
и чаках голфа час по час.

А той - митична черна тройка,

закъсняваше с минута-две,
но бозата действаше като упойка
и времето не се усещаше въобще.

Там, под скърцаща табела 

с надпис "Прозводител Сра"
мислех си за козчето дебело
и посръбвах си боза едва-едва.

Говорех аз за социален реализъм,

но друга беше мисълта.
Исках да тормозя моя организъм
със сладичка, зеленичка трева