Предколедно и предснежно 2

Тихо се сипе първият сняг.

С него се сипят двойките пак.

Къде остана бирата, брат?

Сесия идва, кофти обрат…

Предколедно и предснежно

Шумно се сипе гадният дъжд.

Слънчево бе, почнА изведнъж.

Де е на баба белият шал?

Всичко е мокро, всичко е в кал.

Дядо ми има мокър калпак,

пак е подгизнал къщният праг.

Шаро ядосан тръска глава:

-Как ме намокри тази вода!

Шеро е вече влажно кутре.

Може ли Шаро да разбере…

Колко си мокър, Шаро, сега!

Как разгневено гледаш дъжда.

Автор: Румен Стаматов

Опълченците софийски.(Румен)

Ох, майко!
Три часа младите студенти
как изпита дъвчат. Тежките моменти
бавно се пронизват, колежки реват.
Темите - ужасни! Дванайсети път
някои цели листи задраскват нацяло
и да пишат почват съвсем отначало.
Стрелките се гонят, тик-так след тик-так.
Професорът сочи часовника пак
и вика: "Пишете!! Малко ви остава!"
И в залата мигом паника настава
и "Ебахти!" мощно въздуха разпра.
Някой се провикна "ще се oсера!"
и с крясъци нови и псувни просташки
студентите наши се борят юнашки,
пишат и задраскват всеки божи ред,
всеки гледа само да кара напред
и някоя глупост да драсне набърже,
та да може тройка поне да си върже.
Столовете скърцат. Колеги реват.
Знаят до един, че всички ще мрат.
Последният напън вече бе настал.
Но уви, до един Тодоров ги скъсáл...


И днес още в София щом буря зафаща,
помни този изпит, шуми и препраща
срама и позора като някой вик
от Славейков чак до Руски паметник.

Песен за Студента от Румен Стаматов

Ние спориме с Минка-блондинка
на тема: "студентът във новото време".
Блондинката, сопната, заета,
тропа, нервира се, даже ме псува.
Залива ме с кални потоци от ропот
и с крясъци ме атакува.
- Почакай - й казвам - какви аргументи...
Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете, аз мразя студенти!
Не струват те вашта защита!
Аз четох как някой преписал просташки,
преписал на изпит, човека.
А после във бара обърнал пет чашки
и... после му станало леко.
Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз понакуцвам в теория
и рекох полека, без злоба, човешки,
да пробвам със тази история.
- Тя, случката, станала в УНСС-то.
Бащата пари си пестял.
Синът ги надушил, вземал ги, прасето,
и подкуп за тройката дал.
Но случката в скайпа се разпространила,
отишла до декана чак,
накарал го той да отиде насила
септември на изпита пак.
* * *
Във коридора някой говори.
Глас леко дрезгав, суров.
Някой полека вратата отвори,
опааа... доцент Димитров.
Онзи със листа разбрал,
че изпитът почва за него и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед на бик.
Но лека-полека студентът се сетил:
страхът е без полза, ще мре.
И някак в душата му станало светло.
- Да почвам ли, казал, добре.
Той почнал. Какви ли не глупости ръсил,
ала по темата - хич.
Доцентът го слушал, накрай се навъсил:
- Загазил си здравата, пич!
Студентът погледнал стъклото, в което
се блъскала тъпо муха
и мислел за своята тежка, човешка,
жестока, безока съдба.
- Тя, моята, свърши. Пак изпит на есен,
несбъдната моя мечта.
Септември ще пеем пак същата песен,
и тъй чак до край на света
Споменал за песен и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Извадил бутилката, Шуменско светло
и като свиня се налял.
И тука започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти?
Блондинката тъпа започна да плаче,
започна във транс да крещи:
- БРУТАЛНО! БРУТАЛНО! Разказвате сякаш,
като че там сте били.
- Какво ти брутално, той пиел, студента!!!
Това е нормално, нали?

Румен Стаматов а.k.a Ран Босилек

Бяла, спретната беседка,
с две липи отпред -
тука русата съседка
чукнах най-напред.

Тука, под липите стари
неведнъж пиках,
Тука с весели другари
с водка се налях.

Къщичке за пет милиона,
дом свиден и мил,
и на цар Киро за трона
не бих те сменил.

Румаки пак избива всичко (Атлас - Кукла)

Тъпа кукла си ти,

Която нелепо ме зяпа с очи.

Как да стопля, кажи,

Твоите ‘’интелигентни’’ черти?

Питам... има ли власт,

която да дава акъл и на вас??

Колко път ни дели:

аз съм човек... блондинка си ти.

Дълга, руса коса,

Шейсет тона грим, обица на носа.

Поглед страшен и зъл,

но, Божичко, няма ни капка акъл!

Питам... има ли власт,

която да дава акъл и на вас??

Колко път ни дели:

аз съм човек... блондинка си ти.

Иска чай да свари,

котлона не може да включи дори!!

Бута, блъска докрай,

но в канчето слага кафе вместо чай...

Питам... има ли власт,

която да дава акъл и на вас??

Колко път ни дели:

аз съм човек... блондинка си ти.

Пред банкомата стоиш

и като муха без глава се въртиш.

чукваш грешен бутон,

издаваш сърцераздирателен стон.

Питам... има ли власт,

която да дава акъл и на вас??

Колко път ни дели:

аз съм човек... блондинка си ти.

Алекс със специалното участие на Вазов

|
Ракийчице любезна, как хубава си ти!
Как чудно се лееш през гърлото безкрайно!
Как твоят вкус менява се омайно!
При всяка глътка -нови, по-нови красоти:
тук весели доматки, там чушчици гиганти,
салата, киселото зеле, мезета от салами.
Ракийчице любезна, как хубава си ти!


||
Коя напитка от теб е по-пъстра, по-богата?
Ти сбираш в едно всички блага и даровè:
огън, слива, грозде, кайсия и други плодове,
на Пещера светлика, на Сливен аромата:
казаните горещи, във мазите  -хлад,
прасето е Трендафил, ах, тая благодат!
Коя напитка от теб е по-пъстра, по-богата?


|||
Ракийчице, не си ли достойна за любов?
Коя пияница без въздишка можа да те остави?
Кой има сила твоя градус да забрави?
Що нямаш ти? Що липсва под жарещия ти покров
в случай, че Бог би искал изворите да премести
и тебе във чешмите наши да намести?
Ракийчице, не си ли достойна за любов?


IV
Ти си рай, да, всеки те прилично оценява!
Познават те даже децата ни самù
и да си поискат още то не ги срамù!
Какъв ли свят прекрасен в теб още скрит остава?
Какви ли тайни дремят, богатства, красоти
през медните казани, бъчви, камарù?
Ти си рай, да, всеки те прилично оценява!


V
Ах, ний те пийме тебе, ама тия чужденци,
чукнат ли петдесетака на животни заприличват.
Българинът тебе най-много той обича, 
от тебе става по-велик и от великите певци.
Щом пием те не видим нищо, нам нищо не ни трябва,
достатъчно е, че вървиш и само с хляба.
Ах, ракийчице любезна, акцизът няма да се вдига пак, нали?

Р3 - Сто задачи

Бях квадрат на лице,
бях лице на квадрата!
Транспортир точен бях.
Бях пергел, окръжности чертах...

100 задачи... класното ни беше!
Като сврака времето летеше...
100 квадрата права ги делеше...
Пак преписах - ти до мене беше!

Игрег бях. Хикс делях.
До вчера бях остър ъгъл...
Остър бях, изтъпях,
но защо за тангенс още питам?...

100 задачи... класното ни беше!
Като сврака времето летеше...
100 квадрата права ги делеше...
Пак преписах - ти до мене беше!

Яворов - студент.

             Две хубави сарми. Не ти ли се яде?
             В две хубави сарми - каймичка и ориз.
             Не мога, не мога само две!
             Стомахът ми се моли:
                  "Яж бе!"
             Стомахът ми се моли!
Стига с тез' филии голи!
             Не искам аз ни боб, ни грах!
Искам само тях!
Искам само тях!
             Не искам аз ни боб, ни грах!
Стига с тез'  филии голи!
             Стомахът ми се моли:
                  "Яж бе!"
             Стомахът ми се моли...
             Не мога, не мога само две!
             Две хубави сарми. Каймичка и ориз
             в две хубави сарми. Не ти ли се яде?

Rumen и народното творчество

Лудо-младо сън засънило
посред час по биология...
Даскалът се чудом чуди:
милно му е да го буди,
драго му е да го фрасне...

Па му рекъл:
-Ставай бе, козел!
Туй дан'ти е пет-звезден хотел?!
Хайде ставай, бре, хайванин,
че директорката иде,
като нищо ще те види...

Лудо-младо проговорило:
-Как да стана, господин Петров??
Как да стана, господине,
като няма вече бира,
оставете ме на мира !!! ♫

Rumaki Again

Когато с теб се разхождам на ‘’Попа’’,

Разбирам колко си влюбена в мен!

Макар да знам, че дъската ми хлопа,

Единствен аз съм за тебе роден.

Да, да, да, да! Хич това не е шега!

За-що-то знай, че другите момчета

нямат рунтави дупЕта,

нямат моите криви уши.

С мене искаш да си пишеш

и от мене да препишеш

формулите на Рол и Коши.

Да, да, да, да! Хич това не е шега !!

За-що-то холивудските момчета

не го могат на паркета,

нямат моя дебел буздуган...

И сега ще ти призная,

с теб нощеска ще играя,

заповядай на моя диван.

Да, да, да, да! Хич това не е шега!!

Бат' Ви Сашку & Lady GaGa

Виж ся тоз крак, не се обръщай назад
Виж ти тези космИ, 

те ти харесват, нали? Така като си рекъл
Пък аз пак със моя акъл
Мисля, че нещо ти крийш,сигурно косматия гъз
не съм убеден,че ти искаш само пръст
Това няма  край, че си гей ти си признай
Защото аз знам всичко бейби, ай

 Припев:
Аз съм твоят фен, а ние сме единни бейби:   Педе- педерасти
Ти може би за мен си малко стар
но знаеш че за тебе шибам бос
Педе-педерасти 

Че ще бъдем знаем, вечно розови да сме си ние мечтаем
Макар и корави мъжаги ние нежно ще се пазим от травми
Педе-педерасти

Давай тука сега да спретнем щоу

Давай, давай назад,

щото ти си дърт педераст
да не се чуе „Сец”

Да не счупим някой мъдрец
Да не чувам мрън, да не се набодеш на някой трън
Че тука по тоя край, нещо може да ти влезе май
голямо или не , все нещо да е най, най-
Щото аз знам всичко бейби, ай

Припев.

Мноу добре, тука в това студио
Шляп-шляп във такт с т’ва радио
Не спирай, ах твоя клон
т’ва ещастие, а ти си като слон!

Припев.

Rumaki ft. Дони и Момчил

Дълги алеи от бутилки и мезе,
пред тях бай Кольо клати виснало шкембе.
Седем бутилки бира гълта ги на екс,
вкусът различен е
между Шуменско и Бекс.

Сто и двайсет кила... шкембето му достига,
то се клати на ниския стол.
Сто и двайсет кила във кръчмата заспиват,
а нощта се топи в алкохол...

Дълги алеи, носталгична тишина,
току прекъсната от съседската свиня.
Дълги алеи пазят клюките безброй,
светът различен е след всеки нов запой.

Сто и двайсет кила... шкембето му достига,
то се клати на ниския стол.
Сто и двайсет кила във кръчмата заспиват,
а нощта се топи в алкохол... 

Rumen Stamatov a.k.a Rumaki feat. Тангра

За мен отдавна хората говорят,
че вечно съм без пукната пара,
но аз със всеки съм готов да споря,
че скоро банката ще обера.

Дали хазяйката ще идва рано
с точилката, с дебелия тиган
и вместо да попита тя за наема,
ще се провикне: ''Марш, бе, хулиган!''

И пак ли ще звучи невероятно
за някой, ако някой пак твърди,
че има най-голямото богатство -
един прозорец и безброй мухи.

Rumaki (our favorite author) feat. KariZma

Този изпит преобърна целия ми свят,
не мога да върна двойката назад...
Колко малко беше нужно, за да разбера,
че ще ме скъсат, както всеки път досега.

Колко ми липсват... ракията, уискито и рома,
колко ми липсват сега.
Колко ми липсват, у-у-у, ракията, уискито и рома,
колко ми липсват сега.

И си припомням нощем -
викахме си "рано още",
baby, baby, baby,
утре ще се зубри.
Сега... минутите пак броя
и се питам кога ще го взема...?

Колко ми липсват, у-у-у, ракията, уискито и рома,
колко ми липсват сега.

Вдъхновението. Идеята. Началото.

О, Лидъл!

О, Лидъл!

Три часа бабички и лелки
пред входа му чакат. Сивите панелки
трепетно повтарят на Тотю гласът.
Пристъпи ужасни! Дванайсетий път
гъсти орди лазят по плочките криви
и тела се блъскат, и псувни изливат.
Бури подир бури! Рояк след рояк!
Данчето Фандъкова сочи входа пак
и вика: „Търчете! Ниски са цените!“
И ордите тръгват с викове сърдити,
и „Банани!“ мощно въздуха разпра.
Лидълът отвръща с други вик: ура!
И с нов дъжд от лакти и псувни на майка
лелки, пенсионери спират да се вайкат,
влизат и се блъскат, без сигнал, без ред,
всякой гледа само да бъде напред
и гърди висящи на щанда да сложи
и един банан повеч в торбата да положи.
Бабичките блъскат. Лелките крещят,
персоналът жално ги моли да спрат.
…
Няма вече олио! Има хекатомба!
Всеки банан меч е, всяко киви – бомба,
всяка стока – удар. Всяка душа – срам.
Свинско и сланина изчезнаха там.
….
Персоналът тръпне, друг път не видели
така да се блъскат овци подивели.

. . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . . .
И днес йощ кварталът, щом буря зафаща,
спомня тоз ден бурен, шуми и препраща
срамът му дивен като някой ек
от дупка на дупка и от век на век!

Благодарности на Великия поет, както за 20-те минути непрекъснат смях, така и за стимула да продължим каузата!

http://blog.bozho.net/?p=311