петък, 18 ноември 2011 г.

Песен за Студента от Румен Стаматов


Ние спориме с Минка-блондинка
на тема: "студентът във новото време".
Блондинката, сопната, заета,
тропа, нервира се, даже ме псува.
Залива ме с кални потоци от ропот
и с крясъци ме атакува.
- Почакай - й казвам - какви аргументи...
Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете, аз мразя студенти!
Не струват те вашта защита!
Аз четох как някой преписал просташки,
преписал на изпит, човека.
А после във бара обърнал пет чашки
и... после му станало леко.
Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз понакуцвам в теория
и рекох полека, без злоба, човешки,
да пробвам със тази история.
- Тя, случката, станала в УНСС-то.
Бащата пари си пестял.
Синът ги надушил, вземал ги, прасето,
и подкуп за тройката дал.
Но случката в скайпа се разпространила,
отишла до декана чак,
накарал го той да отиде насила
септември на изпита пак.
* * *
Във коридора някой говори.
Глас леко дрезгав, суров.
Някой полека вратата отвори,
опааа... доцент Димитров.
Онзи със листа разбрал,
че изпитът почва за него и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед на бик.
Но лека-полека студентът се сетил:
страхът е без полза, ще мре.
И някак в душата му станало светло.
- Да почвам ли, казал, добре.
Той почнал. Какви ли не глупости ръсил,
ала по темата - хич.
Доцентът го слушал, накрай се навъсил:
- Загазил си здравата, пич!
Студентът погледнал стъклото, в което
се блъскала тъпо муха
и мислел за своята тежка, човешка,
жестока, безока съдба.
- Тя, моята, свърши. Пак изпит на есен,
несбъдната моя мечта.
Септември ще пеем пак същата песен,
и тъй чак до край на света
Споменал за песен и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Извадил бутилката, Шуменско светло
и като свиня се налял.
И тука започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти?
Блондинката тъпа започна да плаче,
започна във транс да крещи:
- БРУТАЛНО! БРУТАЛНО! Разказвате сякаш,
като че там сте били.
- Какво ти брутално, той пиел, студента!!!
Това е нормално, нали?

Румен Стаматов а.k.a Ран Босилек

Бяла, спретната беседка,
с две липи отпред -
тука русата съседка
чукнах най-напред.

Тука, под липите стари
неведнъж пиках,
Тука с весели другари
с водка се налях.

Къщичке за пет милиона,
дом свиден и мил,
и на цар Киро за трона
не бих те сменил.

петък, 11 ноември 2011 г.

Румаки пак избива всичко (Атлас - Кукла)

Тъпа кукла си ти,
Която нелепо ме зяпа с очи.
Как да стопля, кажи,
Твоите ‘’интелигентни’’ черти?
Питам... има ли власт,
която да дава акъл и на вас??
Колко път ни дели:
аз съм човек... блондинка си ти.

Дълга, руса коса,
Шейсет тона грим, обица на носа.
Поглед страшен и зъл,
но, Божичко, няма ни капка акъл!

Питам... има ли власт,
която да дава акъл и на вас??
Колко път ни дели:
аз съм човек... блондинка си ти.

Иска чай да свари,
котлона не може да включи дори!!
Бута, блъска докрай,
но в канчето слага кафе вместо чай...

Питам... има ли власт,
която да дава акъл и на вас??
Колко път ни дели:
аз съм човек... блондинка си ти.

Пред банкомата стоиш
и като муха без глава се въртиш.
чукваш грешен бутон,
издаваш сърцераздирателен стон.

Питам... има ли власт,
която да дава акъл и на вас??
Колко път ни дели:
аз съм човек... блондинка си ти.