Поема за Чичо Митко

Седях си аз пред чичо Митко
и ръфах банички в захлас,
устата беше пълна,а главата плитка
и чаках голфа час по час.

А той - митична черна тройка,
закъсняваше с минута-две,
но бозата действаше като упойка
и времето не се усещаше въобще.

Там, под скърцаща табела 
с надпис "Прозводител Сра"
мислех си за козчето дебело
и посръбвах си боза едва-едва.

Говорех аз за социален реализъм,
но друга беше мисълта.
Исках да тормозя моя организъм
със сладичка, зеленичка трева

Българският мъченик (от MrBatSasho)

Samsung свещен от моите деди,

Samsung на мъки, стонове вековни

Samsung от тая, дето ни роди

За двойки не, а за отличници огромни!

Nokia прекрасна, кой те не руга

И кой те пощади от хули гадки?

Вслушàл ли се някой до сега

В твоите полифонични звуци сладки?

Разбра ли някой до сега колко хубост, мощ

Се крий в корпуса ти тънък и метален?

От zoom-а ти как лее се разкош

Разбра ли някой даскал тъй нахален?

Не, ти падна под техния позор

Охулен, опетнен със думи кални

И Станкова, и Ненова във хор,

Отрекоха те, о, Bluetooth страдални!

Не си успял да въплатиш във теб

Създания не творческата мисъл

И не за формулите геният ти слеп

За sms-и те е бил орисал!

Туй слушам все, откак съм във Четвърта

Все туй ругателство ужасно, модно

Все тоя отзив тука се навърта

И убива всичко мило нам и родно!

Ох, аз ще видя светлия екран

И той ще стане мойто вдъхновение

И контролното готово ще предам

На хората от наш’то поколение.

Ох, ще напиша всичко аз на белова

И на цялата редица ще им го покажа

И с удара на тази красота

Аз хулниците твои ще накажа!

Alex ft D2

Вървиме двама голи аз и ти 
По асфалта тука смело си вървим,
Студена „Ариана” носиш ти
И бъркаш в моите уши.
Носи ни шишето радостта, 
Носи даже мъничко тъга
Искам да ти зяпам аз г*за
Искам да те ръчкам по гърба.

Кризата доведе ни до тук
Където вечно ще сме в тоя плен
На нов и силен, гаден махмурлук
Ще се напиеш ли със мен?
И нека великият низапой да продължи
Не помня нищо от тая нашта среща,
Не помня даже как се казваше и ти,
Ама ще пием вечно заедно, нали?

Бате Сашкоооу ин да микс

Жив е той, жив е! Там на дивана

Запленен от коза лежи и пъшка

Юнак, да свива пак се хвана

Няк’ви хартийки отново тръшка.

На една страна захвърлил от банана дръжка

На друга тревата натрошена;

Очите червенеят, главата се люшка

Устата песен на Cypress Hill подхвана.

Лежи юнакът, а на канапето

Бутилка от кетчуп си тече

Някой влиза в антрето,

А Heinz-a си тече ли, тече!

Зима е сега...” Пей бе, nigga

Тез тежки песни! Ела и ти бе, пич

Тук на дивана! Тая ганджа за всички стига;

Дай да пра’им подводница в Москвич!”

Тоз, който се напуши в името на свободата

Той не умира! За него никой няма да жалее

Защото знай, че вижда красотата

И песнички за тревички ще пее...

Денем ако не е масур, ше е пица

От Годзила, с Heinz-a кротко ще я ближе

А около него чинии, чорапи и гумена тигрица

За десницата му да се грижи!

Настане вечер – луната изгрее,

Звезди обсипят свода небесен;

4as-pik зашуми, вятър повее

Андрея пее трогателна песен.

И пички в бяла, черна, червена премена

Чудни, прекрасни песен поемнат –

Тихо изпушват тревата зелена

И при юнака дойдат, и го емнат.

Една иска лесно да ѝ върже ,

Другата го олее с водката студена

Трета ... ушите... му целуне бърже

И той я гледа – напушена, засмена!

„Кажи ми мацко, от де я взе тревата?

От къде го взе и вазелина?

Кажи ми, пък после ми изяж главата

Аз искам, мацко, тук да загина!

И плеснат с ръце, па се награбят

И с песни, хвръкнат в небесата,

Пушат и се смеят, дорде осъмнат

И търсят на Боб Марли душата.

Но съмна вече! И на дивана

Юнакът лежи, а кетчупа си тече,

Фасове затрупват всичко от пода до тавана

И мамка му, от тоя кетчуп остана леке!