Жив е той, жив е! Там на дивана
Запленен от коза лежи и пъшка
Юнак, да свива пак се хвана
Няк’ви хартийки отново тръшка.
На една страна захвърлил от банана дръжка
На друга тревата натрошена;
Очите червенеят, главата се люшка
Устата песен на Cypress Hill подхвана.
Лежи юнакът, а на канапето
Бутилка от кетчуп си тече
Някой влиза в антрето,
А Heinz-a си тече ли, тече!
Зима е сега...” Пей бе, nigga
Тез тежки песни! Ела и ти бе, пич
Тук на дивана! Тая ганджа за всички стига;
Дай да пра’им подводница в Москвич!”
Тоз, който се напуши в името на свободата
Той не умира! За него никой няма да жалее
Защото знай, че вижда красотата
И песнички за тревички ще пее...
Денем ако не е масур, ше е пица
От Годзила, с Heinz-a кротко ще я ближе
А около него чинии, чорапи и гумена тигрица
За десницата му да се грижи!
Настане вечер – луната изгрее,
Звезди обсипят свода небесен;
4as-pik зашуми, вятър повее
Андрея пее трогателна песен.
И пички в бяла, черна, червена премена
Чудни, прекрасни песен поемнат –
Тихо изпушват тревата зелена
И при юнака дойдат, и го емнат.
Една иска лесно да ѝ върже ,
Другата го олее с водката студена
Трета ... ушите... му целуне бърже
И той я гледа – напушена, засмена!
„Кажи ми мацко, от де я взе тревата?
От къде го взе и вазелина?
Кажи ми, пък после ми изяж главата
Аз искам, мацко, тук да загина!
И плеснат с ръце, па се награбят
И с песни, хвръкнат в небесата,
Пушат и се смеят, дорде осъмнат
И търсят на Боб Марли душата.
Но съмна вече! И на дивана
Юнакът лежи, а кетчупа си тече,
Фасове затрупват всичко от пода до тавана
И мамка му, от тоя кетчуп остана леке!
Няма коментари:
Публикуване на коментар