Ние спориме с Минка-блондинка
на тема: "студентът във новото време".
Блондинката, сопната, заета,
тропа, нервира се, даже ме псува.
Залива ме с кални потоци от ропот
и с крясъци ме атакува.
- Почакай - й казвам - какви аргументи...
Но тя ме прекъсва сърдито:
- Ах, моля, запрете, аз мразя студенти!
Не струват те вашта защита!
Аз четох как някой преписал просташки,
преписал на изпит, човека.
А после във бара обърнал пет чашки
и... после му станало леко.
Смутено потръпнах. И стана ми тежко.
Но аз понакуцвам в теория
и рекох полека, без злоба, човешки,
да пробвам със тази история.
- Тя, случката, станала в УНСС-то.
Бащата пари си пестял.
Синът ги надушил, вземал ги, прасето,
и подкуп за тройката дал.
Но случката в скайпа се разпространила,
отишла до декана чак,
накарал го той да отиде насила
септември на изпита пак.
* * *
Във коридора някой говори.
Глас леко дрезгав, суров.
Някой полека вратата отвори,
опааа... доцент Димитров.
Онзи със листа разбрал,
че изпитът почва за него и в миг
скочил, избърсал потта от челото
и гледал с див поглед на бик.
Но лека-полека студентът се сетил:
страхът е без полза, ще мре.
И някак в душата му станало светло.
- Да почвам ли, казал, добре.
Той почнал. Какви ли не глупости ръсил,
ала по темата - хич.
Доцентът го слушал, накрай се навъсил:
- Загазил си здравата, пич!
Студентът погледнал стъклото, в което
се блъскала тъпо муха
и мислел за своята тежка, човешка,
жестока, безока съдба.
- Тя, моята, свърши. Пак изпит на есен,
несбъдната моя мечта.
Септември ще пеем пак същата песен,
и тъй чак до край на света
Споменал за песен и нещо се сетил.
В очите му пламък цъфтял.
Извадил бутилката, Шуменско светло
и като свиня се налял.
И тука започва развръзката, значи.
Как мислиш, читателю, ти?
Блондинката тъпа започна да плаче,
започна във транс да крещи:
- БРУТАЛНО! БРУТАЛНО! Разказвате сякаш,
като че там сте били.
- Какво ти брутално, той пиел, студента!!!
Това е нормално, нали?
Няма коментари:
Публикуване на коментар